ДОЧЕРНЯ̀ВА МИ несв.; дочернèе ми мин. св. дочерня̀ ми, св., непрех. Разг. 1. Става ми лошо, притъмнява ми пред очите; причернява ми. Никак не съм добре. Задушно е и даже ми дочерня.
2. Става ми крайно досадно, противно от някого или от нещо. Това хлапе е страшто досадно. Дочернява ти така, че ти иде да се махнеш и да го не видиш вече.